ДУН МАГIАРУЛАВ ВУГО

«Щиби нелълъецца бокьоб буде бугеб? - ян гьикъана Варангазул Баххуцца Кьукьулазул Цидулассда.

«Нилълъ энде руго хIайваназухъ балагьде, - абуна Кьукьулазул Цидуласс, - сонкъасси кIиго бече тIагIан гьечIого рукIана».

Курцазул Чунчуласс гьикъана - «Бече гIакдал гьимерщи ккенеб?»

Кьукьулазул Цидуласс абуна - «Э, маарул мацIцIалълъани нелълъецца гьелълъа гIакдал гьимер абиняро, нелълъецца гьелълъа бече абиня».

Варангазул Баххуцца гьикъана - «Цидулав ацци, кида бачал унтарал?»

«Сонкъасси унтун рукIана гьел, - абуна Кьукьулазул Цидуласс, - якъадни сагъ-саламат ругин ккена дида».

Варангазул Баххуцца гьикъана - «Цидулав ацци, дирщи бече унтун букIараб?»

«Гуро, Бахху, дур бече лълъикI буго, - абуна Кьукьулазул Цидуласс, - унтарал бачал гьитIиняб хъахIаб гIакдал руго».

Киданиги гьой яги кето гурони хIайван букIчIев Курцазул Чунчуласс Варангазул Баххуда гьикъана - «Эгогощи дурги БацIилассулги цо-цо бече букIин?»

Варангазул Баххуцца абуна - «Э, дой бокьун бугищи гьезухъ балагьде?»

Курцазул Цидуласс абуна - «Э, цIакъ бокьун буго!»

Варангазул Баххуцца абуна - «Нелълъерго бачазухъ балагьде энде бегьлищи, Цидулав ацци?»

«Э, цо дагьаб меххалълъ бегьиня» - абуна Кьукьулазул Цидуласс.

Цидулав ацциццаги гьессул гIолохъанал гьудулзабазе нуцIцIа рагьана. «РачIа жанире, - ян абуна Цидулав аццицца. КIиябго унтараб бече жеги сагъчIо, кунадени байбихьун буго, гьеб цIакъ лълъикI буго, щибидегурелълъул унтараб меххалълъ кунаде гъира букIинярелълъул.

Кьукьулазул Цидулассул гIемерал хIайванал руго. Бокьове щвараб меххалълъ, щибаб хIайваналълъа гъунивеги омо, гьезе ххер-квен кьена, рокIел хIал лълъикI букIде. Шурагьаб бищунго гIемер хIайванал Кьукьулазул Цидулассул руго. Гьессул руго гIемераб рахь кьенел гIачиял.

Цодагьаб меххалълъ бачал гьималазухъ ралагьун рукIана, Цидулав аццицца БацIилассулги Баххулги бачал рихьдеруна.

«Балагье, Чунчулав! - ян абуна Варангазул Баххуцца, - дир бачил кIарчIамли щибихха». 

Курцазул Чунчуласс абуна - «Кинаб дур бугеб?»

Варангазул Баххуцца абуна - «Гьабеле гьеб! КIудаб чIчIегIераб гIакдал кумараб рахъалълъа бугеб».

«Э, дида дур бече гьандже бихьиня, абуна Курцазул Чунчуласс, - гьеб эгого кIарчIамаб жо буго. БацIилассул бече кебегIаниб бугеб?»

«Дир бече гьаниб буго, ян абуна Варангазул БацIиласс, - гьебги кIарчIамаб жо буго. Дида ккена дир бече Баххул бачидасса кIарчIамаб бугин».

«Гуро, дур бече диралълъасса берцинаб гьечIо! – абуна Варангазул Баххуцца, - Чунчулав, бице цо, лълъили бече кIарчIамаб бугебали, дирщи яги гьессулщи?»

Курцалазул Чунчуласс абуна - «Дида гьаняро, Бахху!»

Кьукьулазул Цидуласс абуна - «Чунчулассда ракIчIчIомо абде кIваняро лълъили бече бищун кIарчIамаб бугебали, кIиябго бече кIарчIамаб бугебали дида абде кIваня».

Варангазул КиштIайицца абуна - «Гьаб бокьоб гьандже дирго хIайван гьечIо. Ццебеххунни дир букIана гьитIинябго бече. Гьебги букIана цIакъго кIарчIамаб, ножерго бачал гIадин».

Курцазул Чунчуласс гьикъана - «Дур гьокIал хIайванал рукIчIищи?»

Варангазул КиштIайицца абуна - «РукIчIо, щибидегурелълъул гьеб бече хъодеги хъомо, гьелълъул гьан комо буго».

Курцазул Чунчуласс абуна - «Пакъир».

Варангазул Баххуцца абуна - «Дир бече киданиги конде гьечIо!»

Варангазул БацIиласс абуна - «Гьандже гуро, цо кидаялиго дурги дирги хъодеги хъомо, конде буго».

Варангазул Баххуцца абуна - «Дурабни хъоде буго, дираб хъоде гьечIо! Цидулав ацци, дир бече хъоде гечIо гури!»

Цидулав аццицца абуна - «БитIараб буго, Бахху. Дур бече хъоде гьечIо, гьеб теде буго бечIчIде гIоло. Гьелълъ гIемераб рахь кьеде буго».

ГIачи-бачазухъ балагьун ххадур, гьималги ацциги омо руго чуязухъ балагьде. Кьукьулазул Цидулассул щуго-анлълъго чу букIана. Курцазул Чунчулав гIемераб меххалълъ нуцIцIил кумараб рахъалълъа гьезда гъунив чIчIомо ххутIана.

«Гьел цIакъ берценал руго, Бахху! - ян абун, Цидулав аццида абуна - «Дирги росолълъ бел,эрбахъи бунев ацци вукIарав гIани, дирги букIлаан гьеб гIадинаб, чIчIегIерабги хъахIабги берценаб чу».

Варангазул БацIиласс абуна - «Э, гьеб чу берценаб буго. Цо къоялълъ Цидулав аццицца абла дида кинаб дир букIде бугебали, гурщи ацци?»

Цидулав аццицца абуна - «Э, гьедин абла!»

Гьимал чуязухъ балагьун ххадуб, гьел бокьосса къватIире рахъун руго, цинги аццицца гьималазда абуна - «Дида гьанже ножеда гъунив чIчIеде кIваняро. Дир бунеб-тенеб жо буго!»

«Къо-мехх лълъикI!» - ян абуна аццицца энев меххалълъ.

Ценги Варангазул БацIиласс абуна - «Щиби гьандже нелълъецца булеб?»

Варангазул Пирххарасс абуна - «Рилълъа хIорихъе! Мун нежеда цадахъ хIорихъе велълъенде гьечIищи, Чунчулав?»

«ГьечIо, дун рукъув чIчIела. Ценги нужго ахха!»

Варангазул Баххуцца абуна - «Мун велълъенчIони, дунги йелълъенде гьечIо!»

Курцазул Чунчуласс абуна - «ЛълъикI, рилълъахха гьедин батани хIорихъе».

«ХIор» БацIиласс абухъе, гьитIинябго хIавуз буго, гьелълъа гьитIинябго раса букIана. «ХIорда» ссверухъ гъутIбиги рукIана, Баххуццаца гьезда абиняан - «Иприкъалълъул кIудал гъутIби» абун. ХIорида гьаб нугьалълъ гъазал рукIчIо, ценги кIиго раса букIана. Гьимал ралдалгъачагъазул хIаял хIаде байбихьана.

Гъокь нугьалълъ гъазал хIорида ругеб меххалълъ, гьимал гIемераб меххалълъ «хIоридассан» хьвадана. Гьанджени абуни, гьезе бокьун бугин ралдалгъачагъазул хIай хIаде.

Якъад бищун ццеве хIорихъе щиви щварав? Варангазул БацIилавщи яги Баххущи? Варангазул БацIилав, щибидегурелълъул гьев цогидаздасса ццеве энев вукIана.

БацIилассе цIакъ бокьиня ццеве вахъун энде. Варангазул Пирххарав гьессда ххадув вегьана. Сонкъассини абуни, бищун ццеве Пирххарав щвана.

Варангазул БацIиласс абуна - «РачIа. ЧIчIегIермагжилассул раса гьаниб буго!» - ян абуна гьесс. Гьимал ралдалгъачагъазул хIай хIанел меххалълъ, Варангазул БацIилассе бокьиня ЧIчIегIермагжилавлун вукIде.

«КиштIайги Баххуги, нуж росолаги рокIон, балагьун чIчIа!»

Варангазул Пирххарав кIудаб гъотIоле адеги вагьун абуна гьаб БагIарав Ралдалгъачагъассул раса букIде бугин.

Ценги Варангазул КиштIайицца абуна жий ХъахIай Ралдалгъачагъай йикIде йигин, ЧIчIегIермагжилассул тушман, щибидегурелълъул женда хъахIаб горде рогьон букIиналълъ.

КиштIай росола ракIана, ценги БацIилав гъотIолеги вагьун квегIабги кумарабги рахъалълъеххун валагьана.

КиштIай ахIдана - «Щиби дуда бихьинеб?»

БацIиласс абуна - «Дида бихьинеб буго 1000 (азарго) ралдалгъачагъазул раса бачIинеб бугин!»

КиштIайицца гьикъана - «Гьал дир тушманассул ЧIчIермагжилассул русбищи?»

БацIиласс абуна - «Э, дида ккена гьел гьессул русби ругин. Гьев гьенивгоги вуго. КиштIай, мун гьанисса нахъе омо лълъикI гурщи?»

КиштIайицца абуна - «Энаро, дун йагъде йиго! Балагье, дир кIиазарго (2000) раса гьанибе бачIинеб бугин. БагIарав Ралдалгъачагъав, рачIа нилълъ ЧIчIегIермагжилавгун рагъде».

Ценги Варангазул БацIилав гъотIоласса гIодовеги рещтIун, Варангазул Баххуда гьарана чIчIегIераб колълъен. Баххуцца гьессухъе кьуна.

БацIилав ахIдана - «Гьанже дирги русби рачIинел руго. Гьале дир ралдалгъачагъазул пайрахъ!» - ян абун Баххуда чIчIегIераб колълъен бихьдебуна.

«ЧIчIегIермагжилав ккена бищунго цIцIар рагIарав ралдалгъачагъ, щибидегурелълъул гьессул гIемерал тушбаби руго. ХIорил цояб рахъалълъа руго ХъахIай Ралдалгъачагъайги БагIарав Ралдалгъачагъавги».

Гъазалги хIорихъ раккана. ГIайиб гурщихха, гъазал гьабго тушманассда гьоркьоре ккана. Гьандже гьел гъазал хьихьинел бакIалълъа рукIарал гIани, лълъикI букIлаан. Гъазазе рокьиняро ралдалгъачагъазул русби.